Умря циганката, дето ме хвалеше, затова е време да се похваля сам... :-) Бих Цецо Елвиса! Най-сетне... От има-няма шест-седем месеца се дъвча с него кой аджъба ще е първи в google... Досега винаги излизах втори, само сайтя на Елвиса беше пред моя блог... Днес по стечение на обстоятелствата (мноооогоо баааавно стечение на интернет обстоятелствата) влязох в google с Opera-та (щото била най-бързият браузер) и реших ей тъй да се гугна... И се опулих... Всъщност нямам идея от колко време съм преди Цецо Елвиса - в google влизам винаги логнат с профила си, а търсчаката има персонализиране на резултатите, съответно, понеже не се търся сам себе си всеки ден, е нормално да ме показва по-надолу в списъка... Когато влязох като анонимен посеител обаче, излязох най-отпреде ... :-)

Надув!

На крилете на току що порастналото ми его реших освен да се гугна, да се лайвна и да се яхна... Не, не... Това последното е за Yahoo... :-) От по-интересните резултати се получи моята малка галерия на славата:

 

google.com - Цецо - първи:

 

google.com - Цветелин Павлов - първи:

 

google.com - Павлов - пети:

 

live.com - Цветелин Павлов

Тук резулатът интересен... По "Цветелин Павлов" до 4-то място 'сичките са мои... По "Цецо" обаче, излизам 10-ти, победен от видни носители на името ми, като Цецо Кукуто от Шумен (не, сериозно), Цецо Елвиса (разбира се), "Цецо Строй" с неговия профил в tyxo.bg ...оО... (пича прави ремонт на покриви, хидроизолация, улуци и тенекиджийски услуги :-)) и Жостин Томс с "браво Цецо - ти си мъж!", което, честно казано, въобще не разбирам какво е...

 

yahoo.com - Цветелин Павлов

Тук първите шест места са мой, но интересно е, че първото място дръжа с профила си в Live QnA, който пък е Microsoft-ско творение...

На спечелилите честито!

А за загубилите - един ООХ¹ виц:

Знаете ли как можете да счупите интернет?
Като напишете "Google" в Google...

---

1 - ООХ = обектно-ориентиран хумор

Лаконично:

• В моят абсолютен свят има правила.
• Хората, които пишат правилата ги спазват.
• Хората, които бдят за спазването на правилата ги спазват.
• Всички хора избират кои да са тези, които пишат правилата.
• Хората, които пишат правилата внимават, защото могат да им се случат лоши неща, ако на останалите хора не им харесват правилата.
• Правилата се наричат закони.
• Цялата тая картинка се нарича демокрация и за да работи е необходима нация.

На тая вълна ме "настрои" един лют спор във bgdev.org наскоро. Ако в действителност искам нещо, то е българска нация. Нищо повече. Вярвам, че ни трябва много малко, за да превърнем България в чудесно място за живот. Проблемът е, че ни трябва по много малко от всеки поотделно. Да отидеш да гласуваш, да си хвърлиш боклука в кошчето, да се усмихнваш по-често, да кажеш какво мислиш и една камара други свръх незначителни малки неща, формиращи националното самосъзнание, което все още ни липсва...

Трябва да призная, че се замислих по темата. Чудесно звучи утопията за свят без тъпи хора, без цигари, без Internet Explorer и Java (за последните три съм тотално против и съм готов да се бия!), свят където има 'апче за всяка болежка, свят без цигани и чалга, свят с чиста природа... НО! Хората са устроени така, че мислят и чувстват диференциално, т.е. относително, а не абсолютно... Не можем да знаем кое е добро, ако не сме видели кое е лошото, не можем да знаем кой е умен, ако не сме виждали простак, не можем да обичаме една музика, без да мразим друга. А за да работи тази схема винаги, (за капак) хората се пристастяват към състоянието си - рано или късно, след като постигнем сбъдната мечта или желание (колата, която толкова искаме; оная секси колежка; мечтаната работа) я приемаме за даденост и всеки опит тя да ни бъде отнета е грубо навлизане в личното пространство. Казано с други думи - колкото и да доближим реалността до абсолютният ни свят, ще открием само, че и той е относителен... Теорията на относителността... :)

С някой абсолютни светове се забавлявах искрено... Някой пък са безумно невъзможни... Опитайте се да си представите какво ще стане, ако някой от желанията за абсолютен свят 'земат, че станат реалност:

Ако махнем чалгата, скоро след това ще замразим ... фолколора например ... или пък ... класическата музика ...

Ако можем да се телепортираме, вероятно ще се оплакваме как ни болят бъбреците от толкова сглобявания и разглобявания на тялото ни...

Ако циганите изчезнат, ще намразим... ниските хора, примерно... Или пък рижавите...

Ако тъпите хора изчезнат, ... неее, те не могат да изчезнат... :) Но ако 'земат, че изчезнат... няма да има от кого да се възмущаваме... Кой ще ни ядосва...? И с кого ще се бъзикаме...? Въобще - тъпаците, селските идиоти и обикновенните мухльовци вкарват онзи дестабилизиращ коефициент в уравнението, заради който животът е непредсказуем... Ако тъпаците изчезнат, животът ще заприлича на една дълга партия шах...

Ако всички сме красиви, ще променим идеала си за красота и отново ще има грозни...

Ако всички харесваме работата си, как ще разберем? Имам предвид - нямаме база за сравнение - няма да знаем какво е да не харесаш работата си... Освен това - ако си харесваме работа, това означава, че ще се пенсионираме на мястото което сме започнали сефте... Моята първа работа беше опаковчик в цех за пирони .. 0о ... Не, мерси!

Ако Земята е екологично чиста и възстановим екологично равновесие, скоро след това пак ще я замъсрим - все пак, преди има няма двеста години Земята е била чиста...

Ако няма Internet Explorer опънсорсърите ще мразят Safari...

Ако всички пиехме ABSOLUT, нямаше да има "Flirt, зелена ябълка" и нямаше да пия водка. Това е друга тема... :-)

Изобщо - светът е станал такъв, не заради някой могъщ политик или заради тайно съглашение на мистично общество. Не е заради християнството, исляма, будизма или поклонничество към Манчестър Юнайтед и/или Левски. Не е дори, защото хората са глупави, егоистични, извратени и/или дебели. Не, заради циганите не е, и заради Азис не е. Такъв е, защото ние сме го направили такъв. Не всеки поотделно, а всички взети заедно, глобално.

Във вселената има равновесие. Винаги ще има. Докато умират звезди, ще се раждат нови. Докато има идиоти, ще има и нобелови лауреати. Докато има грозни, ще има и красиви. Докато има лоши ще има и добри.

Закон за запазване на енергията:

Енергия не се създава или унищожава, тя само се превръща от един друг вид във друг.

Третия принцип на механиката:

Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Според мен и двете казват едно и също нещо. От различни гледни точки...

Въпреки, че ще повторя Събев: не ни трябва да променяме нищо. Това е абсолютният свят. Всичко останало ще се случи от самосебе си. А на българите... на българите ни трябва само нация...

 

P.S. Комшията сцепи мивките! Това наричам аз абсолютен свят!

След невероятно дълго лутане в света на диетите, след като изчетох всичките мегабайти диетология в интернет, след като изпробвах върху себе си 416.5 диети (и половина, щото едната включваше нискокалорични хлебарки и ябълки и я спазих на половина - ядох само хлебарките), след като се консултирах с 14 диетолога, 34 фитнес инструктора, 183 главни готвача в 182 заведения (едното не се класира за заведение), след 2880 мъчителни, гладни, умопомрачително, отвратително дълги ... минути ... открих! (дааа, даа, това наистина е само едно изречение! - бел. ред) Открих перфектната диета, която ще ме превърне от шамандурата, до която Мич Бюкянан плува в Мич Бюкянан (подайте ми буя :-)). Открих я, докато се мотаеше случайно в ping-а и съм задължен да я споделя с братята и сестрите по килограми и кореми:

 

За братята и сестрите дето не вдяват английски - готов съм да им обясня работата на по биричка...

източник

Следващият разказ в картинки е класика в обектно-ориентирания хумор и представлява опит да се обясни какво се случва в един софтуерен проект чрез подходяща аналогия....

по материал от DevTopics

Вдъхновен от примера на Пако, и аз ще пусна една снимка от кенефа на моето любимо заведение:

Тъй като камерата на принтера ми (да се чете: "телефона ми") е доста хилавичка, ето какво гласи надписа: