Павлов, Enterprise edition: Тинк абаут ит

If you give up, they give up.

Wed, 08 Oct 2008 17:44:11 GMT

Кампаниите умарят. И умират. Носителят на идеята се изтърква и рекламното послание спира да въздейства. Затова (примерно) кока-кола имат по една-две нови реклами годишно.

В комерсиалният свят е лесно – и посланието, и носителят му могат да бъдат сменени – целта на рекламата е да продаде продукт. Когато става дума за спасяване на света, обаче, посланието не може просто да се изхвърли и да се сложи ново на негово място. Затова, кампаниите за “спасение” уморяват много по-бързо, в резултат на което ни е много по-гот да гледаме как ни убеждават да си купим диетична кола, тунквана вафла с расти и да им направим застраховка срещу изяждане от трети лица, от колкото да обърнем внимание на некомерсиалното и далеч по-смислено послание да спасим света. Ако се позамислите малко, ще откриете, (или че не можете… да мислите… (-: или) че сте много по-навити да си купите хипнотизиращо кисело мляко, отколкото… Отколкото да угасите крушката в коридора, когато няма никой там или да спирате течащата вода, докато си миете зъбите. И това при положение, че вторите две ще ви спестят пари, долу-горе толкова, колкото сте готови да дадете за йогурта. Мда, заради посланието, което може да бъде сменено… и не уморява…

Долният спот ме впечатли, …истински. Защото е различен, но носи същото послание. А и защото не е поредния клип пропагандиращ спасението на човечеството или собствените ни наследници…

В този ред на мисли - в комунистическия речник на бабите и дядовците ни модерното словосъчетание “екологична култура” всъщност е заменено от далеч не толкова модерното “икономия”. Въпреки, че са продиктувани от различни стимули и двете водят до едно и също – живот извън парника… Тинк абаут ит, би икономик… :-)

източник

Празничен тест: Безгръбначно ли съм?

Mon, 22 Sep 2008 19:15:58 GMT

Малък и бърз личен тест за самооценка, по случай 100 години от обявяването на независимостта на България…

Пояснения

За тези от вас, които не знаят: шарената картинка отдолу е националният герб на България, а странния текст под нея – манифестът, с който е обявена държавната независимост на България. Ако не знаете какво е “България” или сте американец, или няма смисъл да си правите теста – безгръбначно сте и единственото което можете да направите е да се самоубиете.

Както трябва да направите ли? Поразгледайте картинката, прочетете текста. Това е. Няма нужда да смятате точки, да маркирате отговори. Само това – прочетете манифеста…

Тест

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!
Манифест на княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България
22 септември 1908 година
Фердинанд I

Резултати

Резултата си ще откриете много лесно: След като сте прочели текста, отговрете на въпроса:
Почуствахте ли нещо… каквото и да е?

Вие имате повече отговори “ДА”

Можете да мразите родината си, да ненавиждате хората в нея, да смятате, че България е най-пропданалата държава в цялата Вселена. Можете да смятате че просперитета на Кракозия ги е изтрелял със светлинни години напред и ние никога няма да стигнем стандарта на живот там. И така нататък…
Можете да обичате България. Можете да смятате, че това е най-красивата държава на света. Или че българ(к)ите са най-красивите хора на света. Можете да сте от хората, които смятат българската история за велика… Можете да вярвате, че ние сме необкновен народ, най-умните, най-забавните, най-топлите. И така нататък…
Няма значение от коя група сте. Вероятно четейки манифеста във вас дълбоко се е обадил силен патриотизъм заради героичните постъпки на българите в миналото. Или точно обратното – изпитали сте неконтролируема доза неприязън, заради глупостите, които праявт наследниците на Фердинанд сега. (Нямам предвид кръвните наследници…) И в двата случая вие имате чувства и не сте безгръбначни. Всички знаем, че България не е цвете за мирисане сега, затова омразата или ненавистта са нормални чувства, особенно на пострадалите от хахавите изпълнения на народа ни. Не омразата е противоположното чувство на обичта… В омразата има страст – също като в любовта…
Както каза един мой високоуважаван колега: “България е мила родина и ужасна дръжава!”…

Вие имате повече отговори “НЕ”

Вие сте безгръбначно! Плужек, медуза, пиявица, червей – изберете си. Имате само първосигнална нервна система – колкото да можете да погълнете нещо и след това да го изхвърлите. Каквото и да ми обяснявате, няма да повярвам, че човек, който не изпитва никакви чувства към родината си има гръбнак. Не вярвам също, че имате мозък, сърце, бели дробве, далак и стомах. Особено мозък! Не вярвам, че имате органи въобще! :@
Противоположното на любовта или омразата е липсата на чувства. Всякакви…
Ако току що съм ви обидил, можете да направите едно от следните неща:

Започнете да чувствате - 100% и на жена ви или мъжа ви ще им хареса.

Намерете си държава, към която чувствате нещо и емигрирайте – не, сериозно – въобще не ми трябвате тук. И без това само ще пречите, докато всички останали – мразещи и обичащи се опитваме да направим нещо хубаво с родината си.

Спрете наркотиците!

Честит празник!

Честити ви 100 години независима България!
Надявам се да не съм обидил никого. Нещо повече – надявам се хората, като тези, които ме провокират да обиждам публично наистина да намаляват и накрая съвсем да изчезнат. Поне от България. Ако съм засегнал някого – съжелявам… Е, наистина, съжелявам съвсем мъничко, но поне е нещо… И аз като много други българи съм хахав и имам хахаво чувство за хумор…

Националният герб и манифеста са копиранни от Уикипедия...

the ultimate happiness

Sun, 03 Aug 2008 23:08:44 GMT

Прохладна вечер в средата на лятото. Град на брега на река. Най-красивият град.

Приятели. Ценни. Истински хора.

Бира.

Усмивки, смях, искрен.

Щастие.

Колко време от живота си прекарвате, търсейки щастието? Колко незабравими моменти забравяте, защото не отговарят на мечтите ви? Докрай... Мечтаете ли? Колко? И вие ли си въобразявате, че щастието ще дойде един ден и всичко ще ви е наред, всичко ще е според вашите представи, всичко ще става както искате, няма да имате врагове, няма да имате проблеми, няма да има хора, които да ви мразят? И вие ли следвате успеха, с надеждата, че след това вас ще ви следват? И вие ли търсите себеизява и признание? И вие ли търсите извинение за чужди грехове? Или за своите собствени...? Колко пъти обвинихте всички останали за вашите грешки? Колко пъти сте лъгали, гледайки в очите?

Колко хора наранихте само за да се докопате до частичка щастие? Колко пъти забравихте да помогнете, оправдавайки се пред себе си, Съдбата, самият Господ и всичко останало, че не сте достатъчно силни, за да помагате?

Парите ли са всичко? Или са адски необходими за да имате него - щастието? Отказвате ли да дадете бакшиш на навъсената сервитьорка, която ви носи кафето сутрин? Тя не заслужава бакшиш, нали? Ами онези мошенници - клошарите? Попържате ли ги? Чувствате ли се измамени от тях? Отказвате да им дадете дори стотинка, защото ще я изпият, издрусат, изпушат или каквото и да е било с "из" отпреде, нали?

Ядосвате ли се често? На онзи мазен дебелак - шефа, на онези тъпи идиоти - колегите ви, на това просмукано със злоба нещо, което наричате "живота си"? На патката заспала, която половин час ви продава баничка? Или на тоя селянин с Голф-а пред вас? На всичките простаци, котио са решили, че точно сега бързат, когато и вие бързате? На оня долен педераст - шофера на тролейбуса, дето си въобразява, че всички на спирката трябва да се съобразяват с него? На личната ви лекарка, че всеки път ви взима такса? Или на продавачката на доматите, че е турила безбожно висока надценка? На онзи изкуфял дъртак, който е закусвал с чесън и които не намира нищо притеснително в това да си вре патката в ушите ви, докато и без това грохналия тролейбус ви разбива камъните в бъбреците?

Завиждате ли? Мразите ли копелето в Мерцедеса, чиито най-голям проблем е, че лоста за мигачите му идва ниско, докато вие се чудите отпред или отзад да заобиколите четириметровата лимузина, която кара? Мразите ли онзи мазен олигофрен - кмета, защото докато спи прави пари? Мръсни пари... Завиждате ли на всяка нова поп-фолк певица? Убедени ли сте, че всички в поп-фолка са станали звезди след солидна серия свирки и задни прашки?

Самовлюбени ли сте? Перфектни ли сте? Всички с вас ли трябва да се съобразяват? Винаги ли сте прави?

СЪБУДЕТЕ СЕ!

Щастието е тук... Точно до вас. Този момент е незабравим. Сега. Всичко ви е наред. Проблеми винаги ще имате, а хората които си мислите, че ви мразят са просто хора, търсещи разрешение на своите проблеми. Точно като вас. Успехът вече ви се е случил. И сте получили признание от когото трябва. Хората, които ви обичат ви следват. И ви признават всички положителни качества. А лошите просто не ги помнят. Греховете - те са отдавна забравени. Човешката психика е така устроена. А хората, които сте излъгали, ще ви се поклонят, щом им се усмихнете искрено. Всички, които сте наранили, за да стигнете до щастието ще ви подадат ръка, щом и вие им подадете. И ще намерите сила, каквато не сте знаели, че съществува, веднага щом видите искрица надежда в очите, молещи за помощ. Парите ще изчезнат от вашият свят. И ще откриете щастие... Безплатно щастие. Навъсената сврвитьорка ще стане мис България, кметица или нобелов лауреат и когато ви срещне на улицата ще ви се усмихва. Защото и оставяхте бакшиш. 10 стотинки. Но 10 стотинки, които никой не ви е молил да дадете. Опърпаният господин, който всяка божа сутрин ви моли за 30 стоитинки за аналгин е професор с три висши, които просто не е имал късмет в брака и който може да ви дари с несметна мъдрост. Стига да поискате. Шефът ви ще отслабне. И ще разбере, че за всичко сте били прави. Колегите ви ще ви помагат, когато и вие им помагате. Заспалата пордавачка на банички ще стане собственик на най-голямата световна верига за бързи закуски и ще ви помни. Заради 10-те стотинки бакшиш. Селянина с Голф-а ще бъде първият български пилот във Формула 1, а шофьорът на тролейбуса ще изобрети алтернативен транспорт, благодарение на който вече никой няма да бърза. Вашата лична лекарка ще намери лек срещу рак-а, а продавачката на доматите ще притежава 60% от обработваемите земи на САЩ. Изкуфелият дъртак е бащата на вашата половинка, любовта на живота ви, с която ще споделите остатъка от него и с която сте се запознали само защото сте имали благоразумието да отстъпите място на стареца. Ще си купите четириметрова лимузина, мерцедес, чиито бивш собственик е влязъл в затвора заради трафик на жени. Съкилийник му е бившият кмет, когото толкова мразихте, защото са го уличили в незаконна дейност и злоупотреба с властта. Трафикантът на жени е манаф. Ще се опитате да пеете поп-фолк и ще знаете, че всъщност е трудно и че всъщност таланта си е талант, независимо от стила. Ще обичате всички, и те ще обичат вас, ще сте перфектни, защото животът ще е перфектен. Ще се съобразявате с всички, защото те ще се съобразяват с вас и ще сте винаги прави, защото първо ще изслушвате другия.

Щастието е тук... В усмивката на приятелите, в прохладния бриз, в погледа на момичето, в смеха до сълзи, в балончетата на бирата, във вълните на реката, във вятъра, който си играе с листата на дърветата. В най-красивият град. Вашият.

Аз открих щастие тази вечер. На пук на всичките ми проблеми, на пук на всичко, което ме ядосва, на пук на хората, които мразя и които ме мразят, на пук на системата... то дойде... самичко... Щастието... И промени света. Моят. А утре и вашият...

Добре дошли! В моят свят. В нашият свят. Тук има щастие за всички...

Бъдеще за децата ви в две лесни стъпки

Tue, 18 Mar 2008 10:32:51 GMT

Стъпка 1. Кликаш на картинката по-долу:

Стъпка 2. Попълваш формулярчето, дето ще изкокне...

Това е онлайн подписка, чрез попълването на която ще изразите протест срещу застрояването на Рила. Всъщност ... темата е достатъчно актуална, за да не се налага да ви раказвам за това и ако не знаете или сте спал(а) няколко месеца след убийствен махмурлук, или последните 50 години сте живели в противоядрен бункер (имаше такъв филм някакъв)... Но дори и да не знаете, не е фатално, попитайте някой около вас или отидете ей тука: http://forthenature.org/

Причини, заради които не искате да предприемете тези стъпки:

Така или иначе, въпреки че каузата е благородна, вие можете да имате вашите причини да не участвате... Мислих доста върху това, което може да ви дистанцира от подобна кампания, акция или там както му се казва и когато се събудих :-) ми изплуваха следните шест причини:

Причина 1. "Аз не ходя по планините, щот' не ме кефи да катеря баири..."

Ми ... ОК!!! Хубаво! Добре... Ако щете!!... Вашите деца, обаче, може да ходят!... Вашите деца може да обожават да катерят баири! От нас зависи кои баири ще катерят - тия на градското сметище или тези в планините... Всъщност, участието ви няма нищо общо с вас самите, направете го заради всички, включително и вашите наследници...

Причина 2. "Не ща да си давам личните данни на сульо и пульо"

Имате пълното право! За да подпишете петиция на http://forthenature.org/ ви искат малкото име, фамилното име, адреса на електронната ви поща и дори страната, от която сте!!! Представяте ли си?! Негодници!! Как може да искат такава информация! Имате пълното право да не им я дадете! Само, че ... интересно се получава, като отидете в кварталната бакалия и магазинерката ви каже нещо от сорта на: "Имаме нов компютър, и ще трябва да ми кажете трите си имена, единния граждански номер, регистрационния номер на личния и служебния ви автомобил, както и регистрационния номер на автомобила на любовника на жена ви (или мъжа ви), номера на личната карта, акт за раждане, брачно свидетелство и удостоверение от гинеколог (или уролог в зависимост от пола), номер обувки, номер гащи, брой клавиши на дистанционното на телевизора в хола, както и количество килограми, които вдигате на лежанка за да ви продам хляб..." ... Вие с охота давате информацията, която ви се иска. Не ви минава и през ума дори, че се нарушава личното ви пространство или дори закона за защита на личните данни.. Но ... щом е за насъщния... моооожее... На тия от http://forthenature.org/ имате пълното право да не им дадете нито бит информация! (Надявам се, че се усеща лютата ирония в горния абзац....)

Причина 3. "Бизнесът има нужда от това. Ако имаме повече курорти, повече хора ще идват и повече пари ще се въртят..."

Дръжки! Абсолютно никой няма нужда от още един курорт с безбожно високи цени, освен директно облажаващите се от това!

Причина 4. "Аз съм пълно дърво и хич не ми дреме за хорските проблеми"

:-) Верно ли? Чудесен момент да се промените!

Причина 5. "Аз съм върл IT маниак тире работохолик и искам да направя datacenter на Рила."

Хубаво! Ама пак ще трябва да се подпишете, щото ако направят ски-куророт там, няма да можете да си направите центъра за данни...

Причина 6. "Аз съм в IT сферата и по-далече от кенефа не съм ходил, откакто съм на работа тук..."

Такъв сценарии няма, и нямам идея въобще защо го написах това... :-)

За повече информация

http://forthenature.org/

Да бъдеш или да не бъдеш...русенец

Tue, 05 Feb 2008 08:13:07 GMT

Това е една статия в RuseNEWS, която Мартинчо ми прати с думите: "gledai kvo stava tuka", и да - можех да постна само един линк към нея, но някак ми се ще тоя текст да се мъдри и в моето пространство, най-малкото, защото искрено споделям виждането на автора, особенно това в заключението. Разбира се, няма да съм аз, ако не кажа, че имам какво да добавя, но нека да е малко по-нататък във времето, след като свърша малко работа :-) Ей я:

Да бъдеш или да не бъдеш...русенец

Да бъдеш русенец означава да живееш предимно в Русе или в околностите, да говориш меко и да се осланяш на аристократичното си минало. Означава също така да си човек, който не се пули на Доходното здание, дъвче форнети като не видял и нарича университета Вимес (извън реалната абревиатурата, назовавана по този начин, русенската алма матер навява мисли за вимета, краварство и лактоза). Да бъдеш русенец означава също така да гласуваш по-рядко от другите, да размахваш клони в парка (за да изгониш комарите) и да псуваш Къци, че разваля общия имидж.
Русенецът не се усмихва много често, но за това пък очите му се усмихват...саркастично. Той обича вазата в парка, мрази кръстовището на Ялта и се чуди кой пазарува в Практикер.
Възможни проявления на русенския гражданин са следните:

Работодател – с някои изключения, работодателя русенец е човек, който не вярва, че добрата заплата стимулира работещия, а се осланя на убеждението, че работещия русенец, още от времето на затварянето на „Гирдап”, предпочита да работи за квото и да е, стига да може поне един самун хляб да си купи. Той е убеден, че прави услуга на работниците си и често пъти вижда в тях препятствие към, а не инструмент на успеха. Русенеца – работодател вярва, че русенеца – работник е пожизнено негов и го приема за даденост. Той често пъти инвестира в мерцедеси, тапети от плат и вечери с мръвки, и дваж по-често забравя да плаща пълни осигуровки на работниците си. Той е здраво стъпил на земята и не вярва в духове като „индексация според инфлацията”, „бонуси” и „допълнителна квалификация”. Срещат се и екземпляри от противоположния вид, който се отличават с щедрост и професионализъм, но те, бидейки изключение, само потвърждават правилото.

Работник (офис) - работещия в офис русенец вярва, че кафе-паузата, пасианса и Интернет-форума са гаранти за свършване на добра работа. Той обича да си прави кафе, да държи кафе, да сърба кафе и да пуши с кафе. По обяд предпочита да пие кафе и да се оплаче, че това е третото му кафе. След като пие кафе, той се връща в офиса, проверява си пощата и свършва малко работа. След това се прибира, пие едно кафе и каталясва. И тук има изключения и всеки четящ вярва, че именно той е такова.

Работник (магазин, бърза закуска, сервитьор, охрана и пр.) – този вид русенци са предимно добри хора, които работят за минимална заплата плюс процент. Те са силно мразени от русенеца - работодател, който ги намира за адски мързеливи и постоянно мрънкащи за аванс. Повечето от тях са постоянно уморени и отегчени, и за това усмивката към клиента често пъти е невъзможно упражнение. Те учат във Вимес (мууу) или земеделския колеж и вярват, че това е временна работа. Повечето от тях заслужават повишение.

Търговец – представителите на този вид русенци са върли капиталисти и вярват в невидимата ръка на Адам Смит. Те предпочитат стоката им да изгние на сергията, отколкото да я пуснат на по-ниска цена. Русенският търговец спекулира, оправдава се с горивата и вдига цените по Коледа. Тук изключения не съм срещал.

Общински служител (администратор) – русенският общинар е усмихнат, любезен професионалист, който пише по 600 символа в минута и винаги е готов да се отзове на молба на гражданин. Майтапя се. Това е изключението, което обичам да оставям за накрая. Всъщност, повечето русенски общински служители са леко разсеяни и иронични, те съжаляват, че са учили това преди време и правят всичко възможно да покажат това на гражданите, които обслужват. Ти винаги са готови да ви услужат с химикалка, но преди това въртят очи пухтейки и се стараят това да не остане незабелязано.

Ученик - русенският ученик не знае кои са Радичков и Толстой. Обича да слуша музика от мобилен телефон и обича хората покрай него да слушат музика от мобилния му телефон. Пише „не знам” слято, за него всичко „рулира” и той е силно е убеден, че ще прави сумати и кинти някой ден. Екземпляри от този вид могат да се открият в „русенци точка ком” и са на изчезване от градската библиотека. Почти същите неща важат за русенеца-студент с тази разлика, че има шанс 1 към 5 да е роден в Анкара, Измир или Истанбул.

Полицай - русенеца полицай носи гордо и разпасано синя униформа, обича да се представя по чин и да разнася папки по улиците. Той се крие в пресечките, ослепява те с фарове и прави всичко възможно да запомниш тежката му физиономия. Най-големия му недостатък е че има пистолет и че знае, че го има. Той те защитава от другия и от теб самия. Обича репликата "Кво ше прайм сега!?".

Общински съветник - представителите на тази висша класа русенци са предимно хора, които са избрани защото се харесват на хората (малка част от тях) и такива, които имат достатъчно пари за да накарат някои хора да ги харесват. Трети пък, не веднъж са демонстрирали недвусмислено отношение към родния НПК, а четвърти са виждали толкова пъти Акт 16, че сигурно ги ползват за салфетки. Тези русенци са там за да упражняват властта на останалите русенци, които пък от своя страна хабер си нямат, че властта е тяхна и съветниците са им нещо като говорители.

Разгледахме някои от вероятните проявления на русенския гражданин. На места може би пресилени, те очертават най-общо това, което всеки един от нас е виждал. Тези твърдения могат много лесно да се опровергаят тогава, когато...ами, когато скочат заплатите, когато не висим толкова много по кафенетата, когато поне се опитваме да се усмихваме, когато търговците започнат да продават и на българи, а не само на румънци, когато общинския служител е любезен, когато полицая се запаше и когато общинския съветник попита "Ъъъъ..от какво имате нужда?". Иначе, бидейки пришълец в този град, мога с ръка на сърцето да призная за верни следните митове: русенските жени са възмутително красиви, Русе е най-красивия град в България, Русе безспорно има дух и Русе е града в който искам да живея и остарея. Желая Ви приятна седмица.

автор: Петко Желязов
материала е собственост на RuseNEWS
статията се разпространява под Криейтив Комънс лиценз

out of space - за програмистите и офчарите

Fri, 03 Aug 2007 14:42:07 GMT

... във връзка с битката със съдбата - проблясък - за програмистите и офчарите - най-добре успя да формулира тази иситна Пако, в момент, когато проектите са по-важни от въздуха, който дишаме (съответно ни задушават) .. а иначе с Илиянския отдавна си блъскаме главите над дилемата: " .. да фърлям ли чукалата и да 'одя да паса офцете или да продължаавам да се пъна тука ..."

[17:18] Sentinel: де да знам аз - ако зависи от мене - ша ходя да паса офцете.. ич не и понася тая работа вече .. ако не си зема отпуска, и не си почина, или ще гръмна .. или ще стана офчар да е*а!
[17:18] Sentinel: ко напрай де са скри ма!!
[17:20] Пако Табаков: тука съм
[17:20] *** Auto-response sent to Пако Табаков: работя, че пушек се дига...
[17:20] Sentinel: стой тука сега
[17:21] Sentinel: имаш ли ворд 2007
[17:21] Пако Табаков: че то овчар готино, от сутринта пиян, цял ден лежиш под някой орех... ако имаш човешки нужди овцете при теб... и на всичко отгоре в Европа им плащат повече отколкото на програмистите в БГ :)
[17:21] Пако Табаков: имам
[17:21] Пако Табаков: :)
[17:21] Sentinel: хахахаха
[17:21] Sentinel: нави ме!
[17:21] Sentinel: ставам офчарин
[17:22] Пако Табаков: е трябва да заучиш някоя друга цветуща псувня
[17:22] Sentinel: ако има и топла манджичка вечер и една сгодна женича да държи тигана за дръжката и направо друго не ми трябва - .. бахти .. та нали за това се борим цял живот и накраая овчарите го имат по дефолт! :)
[17:22] Sentinel: е аз не знам ли. - ти забрави ли къде съм израсал! :)
[17:23] Пако Табаков: :)
[17:23] Пако Табаков: ееми както се казва, полето е пред нас :)
[17:24] Sentinel: :) моем да направим "национално движение натурален ОФФчарин"
[17:27] Пако Табаков: по важното е, че овчарите на всичкото отгоре и живеят повече от нас... ние се бъхтим в тия градове, заобиколени от изнервени гражданя (в повечето случаи селяни, които най-сетне се намират в град), постоянно шефове ни пилят нервите, всекидневния стрес ни скъсява живота с часове и дни, а тия пичове си теглят по една майна на овцете и си лягат сладко, сладко за следобедна дрямка :)
[17:28] Sentinel: .. голяма истина .. отиваш у на сентинел спейса :)

едит: знам, че оФчар и оФцъ се пишат със "В"... :-)

... гаааз, гааааз до ламарина ....

Mon, 02 Jul 2007 09:01:43 GMT

.... със специално посвещение за всички идиоти които не намират нищо странно в този клип!

благодарско на бате Пацо, котйо ме запозна с това клипче докато поправяхме файлов сървър ....

Ти гониш

Sun, 20 May 2007 13:40:37 GMT

Напоследърк, особенно откакто нашумяха сайтове като YouTube, VBox и Google Video клиповете са по-изразителни и от думите ...

провайдър: Роско

Войната по пътищата

Thu, 17 May 2007 07:08:34 GMT

Това не е ново и може би цяла седмица се мъдри в http://atakmim.com, но чак сега успях да го видя.. (наш'те администратори имат странни разбирания за сигурност) .. честно казано ме тресна нещо като го гледах, почуствах как нещо ми се обръща .. всъщност.. вижте сами ...

... Молба: който от вас си има блогче, сайтче, член е на форум или каквото и да е било там, публикувайте този клип - както казва Мимката - "Би било чудесно, ако ВСЯКА вечер го пускат този клип, за да го видят всички пишман шофьори и фИЕновИЕ на високите скорости !"

коментари: http://www.atakmim.com/index.php?action=news&cat=9&n=1669

WWIII

Sat, 07 Apr 2007 14:35:24 GMT

признавам си, краднах го това от Мимката, ама не можах да се сдържа.. клипа наистина цепи мивките ...