Павлов, Enterprise edition

виц от Комшията

Thu, 09 Oct 2008 19:30:49 GMT

Баба Яга си хваща симпатичен младеж и му поставя условие:

— Ще ти кажа една гатанка, ако не я познаеш ще умреш, ако я познаеш ще те нае*а и ще те пусна…: Зелено, скокливо, започва със “Ж” и завършва на “АБА”.
— Скакалец!
— Ах, ти палавнико... Как позна.. ?!

от този Комшия…

If you give up, they give up.

Wed, 08 Oct 2008 17:44:11 GMT

Кампаниите умарят. И умират. Носителят на идеята се изтърква и рекламното послание спира да въздейства. Затова (примерно) кока-кола имат по една-две нови реклами годишно.

В комерсиалният свят е лесно – и посланието, и носителят му могат да бъдат сменени – целта на рекламата е да продаде продукт. Когато става дума за спасяване на света, обаче, посланието не може просто да се изхвърли и да се сложи ново на негово място. Затова, кампаниите за “спасение” уморяват много по-бързо, в резултат на което ни е много по-гот да гледаме как ни убеждават да си купим диетична кола, тунквана вафла с расти и да им направим застраховка срещу изяждане от трети лица, от колкото да обърнем внимание на некомерсиалното и далеч по-смислено послание да спасим света. Ако се позамислите малко, ще откриете, (или че не можете… да мислите… (-: или) че сте много по-навити да си купите хипнотизиращо кисело мляко, отколкото… Отколкото да угасите крушката в коридора, когато няма никой там или да спирате течащата вода, докато си миете зъбите. И това при положение, че вторите две ще ви спестят пари, долу-горе толкова, колкото сте готови да дадете за йогурта. Мда, заради посланието, което може да бъде сменено… и не уморява…

Долният спот ме впечатли, …истински. Защото е различен, но носи същото послание. А и защото не е поредния клип пропагандиращ спасението на човечеството или собствените ни наследници…

В този ред на мисли - в комунистическия речник на бабите и дядовците ни модерното словосъчетание “екологична култура” всъщност е заменено от далеч не толкова модерното “икономия”. Въпреки, че са продиктувани от различни стимули и двете водят до едно и също – живот извън парника… Тинк абаут ит, би икономик… :-)

източник

happy father’s day

Thu, 02 Oct 2008 20:31:12 GMT

Една убийствена реклама на Durex:

източник: adsoftheworld.com
…от д-р Радев…

Празничен тест: Безгръбначно ли съм?

Mon, 22 Sep 2008 19:15:58 GMT

Малък и бърз личен тест за самооценка, по случай 100 години от обявяването на независимостта на България…

Пояснения

За тези от вас, които не знаят: шарената картинка отдолу е националният герб на България, а странния текст под нея – манифестът, с който е обявена държавната независимост на България. Ако не знаете какво е “България” или сте американец, или няма смисъл да си правите теста – безгръбначно сте и единственото което можете да направите е да се самоубиете.

Както трябва да направите ли? Поразгледайте картинката, прочетете текста. Това е. Няма нужда да смятате точки, да маркирате отговори. Само това – прочетете манифеста…

Тест

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!
Манифест на княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България
22 септември 1908 година
Фердинанд I

Резултати

Резултата си ще откриете много лесно: След като сте прочели текста, отговрете на въпроса:
Почуствахте ли нещо… каквото и да е?

Вие имате повече отговори “ДА”

Можете да мразите родината си, да ненавиждате хората в нея, да смятате, че България е най-пропданалата държава в цялата Вселена. Можете да смятате че просперитета на Кракозия ги е изтрелял със светлинни години напред и ние никога няма да стигнем стандарта на живот там. И така нататък…
Можете да обичате България. Можете да смятате, че това е най-красивата държава на света. Или че българ(к)ите са най-красивите хора на света. Можете да сте от хората, които смятат българската история за велика… Можете да вярвате, че ние сме необкновен народ, най-умните, най-забавните, най-топлите. И така нататък…
Няма значение от коя група сте. Вероятно четейки манифеста във вас дълбоко се е обадил силен патриотизъм заради героичните постъпки на българите в миналото. Или точно обратното – изпитали сте неконтролируема доза неприязън, заради глупостите, които праявт наследниците на Фердинанд сега. (Нямам предвид кръвните наследници…) И в двата случая вие имате чувства и не сте безгръбначни. Всички знаем, че България не е цвете за мирисане сега, затова омразата или ненавистта са нормални чувства, особенно на пострадалите от хахавите изпълнения на народа ни. Не омразата е противоположното чувство на обичта… В омразата има страст – също като в любовта…
Както каза един мой високоуважаван колега: “България е мила родина и ужасна дръжава!”…

Вие имате повече отговори “НЕ”

Вие сте безгръбначно! Плужек, медуза, пиявица, червей – изберете си. Имате само първосигнална нервна система – колкото да можете да погълнете нещо и след това да го изхвърлите. Каквото и да ми обяснявате, няма да повярвам, че човек, който не изпитва никакви чувства към родината си има гръбнак. Не вярвам също, че имате мозък, сърце, бели дробве, далак и стомах. Особено мозък! Не вярвам, че имате органи въобще! :@
Противоположното на любовта или омразата е липсата на чувства. Всякакви…
Ако току що съм ви обидил, можете да направите едно от следните неща:

Започнете да чувствате - 100% и на жена ви или мъжа ви ще им хареса.

Намерете си държава, към която чувствате нещо и емигрирайте – не, сериозно – въобще не ми трябвате тук. И без това само ще пречите, докато всички останали – мразещи и обичащи се опитваме да направим нещо хубаво с родината си.

Спрете наркотиците!

Честит празник!

Честити ви 100 години независима България!
Надявам се да не съм обидил никого. Нещо повече – надявам се хората, като тези, които ме провокират да обиждам публично наистина да намаляват и накрая съвсем да изчезнат. Поне от България. Ако съм засегнал някого – съжелявам… Е, наистина, съжелявам съвсем мъничко, но поне е нещо… И аз като много други българи съм хахав и имам хахаво чувство за хумор…

Националният герб и манифеста са копиранни от Уикипедия...

философия по комшийски

Fri, 19 Sep 2008 21:49:00 GMT

[00:37:44] Комшията says: ko prai6 ma kom6iike
[00:37:46] Комшията says: ne kazvai
[00:37:52] Комшията says: az s1m medium 6e poznaq
[00:37:54] Комшията says: ba4ka6!
[00:38:01] Sentinel says: :)
[00:38:09] Sentinel says: що тъй бързо тий сръшила пиячката ма
[00:38:40] Комшията says: 6o t1i umreha si4kite hora ot ina4e tozi tolko` simpati4en kvartal?
[00:39:17] Sentinel says: ... всички умираме рано или късно :)
[00:40:46] Комшията says: nqkoi po rano ot kolkoto trqbva
[00:40:52] Комшията says: sled tova samo s16testvuvat
[00:41:18] Sentinel says: :) дааа....

гугъл с бром

Tue, 02 Sep 2008 21:28:50 GMT

Шокиран съм! Писна ми! И ми се повръща. Нали разбирате - повдига ми се...

Още един браузър!

Да се спасяват дизайнерите! И нали разбирате - повдига ми се...

На пръв поглед:

Изглежда простичко - точно като Safari.
Рендира като Safari.
Още от версия 1 се държи перфектно на Vista. За ралика от Safari...
Грозен е. Точно като Safari.
Мразя го. Точно като Safari.
Когато едно нещо изглежда като лайно (Safari) и мирише като лайно (Safari), значи е лайно (Safari)...
Мразя го. Точно като Opera.
Мразя го. Точно като Firefox.
Има една нова уникална функция. oO Куууууууул...!!
Новата функция е хипер бипер дупер уникална и невероятно гениално умопомрачително незабравима - хистори във формата на тъмбнейли... ... ... ... О, Боже мой! Как никой не се е сетил до сега!!?! Благодарение на тази нова функционалност ще можем да осъществим контакт с извънземна цивилизация, ще бъде вечен мир, любовта ще възтержествува, хората ще станат безполови, равновесието в природата ще се възстанови и Левски ще бие БАТЕ Борисов... О, Боже мой. Да живей, да живей този гениален гении, който е измслим гугъл хром! (солидно количество досада и злъчен сарказаъм - бел. авт.)

Повдига ми се! Нали се сещате...

ОФИЦИАЛНО ЗАЯВЯВАМ: И АЗ ЩЕ СИ ПРАВЯ БРАУЗЪР! ЕЙ ТАКА - НА ПУК НА ИНДУСТРИЯТА - ЩОМ СУЛЬО, ПУЛЬО, ЗАРЗАВАТИ КОРПОРЕЙШЪН, ГУГЪЛ И МУГЪЛ МОГАТ ДА ИЗКАРАТ ДВА РЕДА ДВОЙЧЕН КОД (С ТАБОВЕ), КОЙТО ДА НАРЕКАТ БРАУЗЪР, И АЗ МОГА. ЗАПОЧВАМ РАЗРАБОТКА НА АБСОЮТНО НОВ БРАУЗЪР, КОЙТО ЩЕ ИМА АБСОЛЮТНО НОВА ХИПЕР БИПЕР ДУПЕР ЕДИНСТВЕНА И УНИКАЛНО НЕПОВТОРИМА ГЕНИАЛНА ФУНКЦИЯ.

ЕДНА.

ОЩЕ НЕ ЗНАМ КАКВА, АМА ЩЕ Я ИЗМИСЛЯ!

И ще се нарича Тенджерикс...

Аман от корпоративни шитове. Има една корпорация. Точка. Microsoft се казва...

Айде да съм професионално честен - конкуренцията е хубаво нещо, а и точно както сафарито на зарзаватчиите и тоя браузър ми харесва (на вънен вид), що се отнася до алтернатива на могъщия и неповторим Internet Explorer. С удоволствие ще си тествам страничките в него. И толкоз. То за повече хромирания тиган няма мегдан де... А... и ще го наричам "тиганя", от "гугъл хром" -> "хромиран тиган"...

Сега като си гледам колекцията браузъри излиза че проскубания дзвер от гората е най-грозния от всички... Особенно в третата си версия. Очевидно е вярно, че като влезат в пубертета и погрозняват... И на зарзаватчиите недомислицата изглежда по-добре, и на гугъл смешката изглежда добре, а операта направо ги цепи 'сичките по красотЪ...

Айде, мили ми администатори, опитайте се да го внедрите тиганя във вашата фирма. Особенно ако броя на машините там надвишава 3 (с думи - три). След това си купете револвер... Малко преди да се гръмнете, обаче, споделете мъката и патилата си публично из интернетя, че да се посмеем дружно на чужд гръб. И да се гръмнем и ние после в знак на солидарност...

Да видим хакерите как ще се справят тоя път... И за колко време...

лост ин транслейшън

Sun, 31 Aug 2008 18:27:54 GMT

За пореден път се израдвах на простотиите на преводачите... След пакетите с езици и веселите изречения на Microsoft, тоя път издънката идва от Adobe...

Оня ден ми се заъпдейтваха продуктите на Adobe, а на ъпдейтъра, който учудващо беше решил, че ще ми се кипри на български език, се мъдреше този гениален надпис:

Всякакви комбинации са ми са се въртяли из главата за превод на "system tray", но "системна тава" не ми беше хрумвало... Ако тръгнем по тази битова нишка, може да се израдваме на надписи като:

"Табло с бушони" вместо "Control Panel"
"Бърза стрелба" вместо "Quick launch"
"Малкомека Офис Дума" вместо "Microsoft Office Word"
"Мощна Точка" вместо "PowerPoint"
"Изцъклен поглед" вместо "Outlook", хех - Малкомек Офис Изцъклен Поглед
Малкомеки Прозорци вместо "Microsoft Windows"
или "Магазин за снимки" вместо "Photoshop"...

... така или иначе "системна тава" сцепи и най-смелите полети на чувството ми за хумор :)...

Всъщност, в IT света (пък и не само в него, както си личи от тук, тук, тук и тук) превода винаги е бил трудна задача... Ако трябва да съм искрен, обаче - предпочитам да се радвам на развинтеното въображение на преводачите, отколкото да си кълча езика с полубългарски получленоразделни изрази (което въобще не си личи от този пост... :-))... Пък и е весело като прихнеш да се хилиш неистово, по средата на работния ден, защото си разбрал, че "часовника на работния ти плот се намира в системната тава"...

От днес вече няма систем трей, има системна тава, по повод на което ще почерпя с един скеч, който колежката Диана ми изпрати наскоро:

If Bud Abbott and Lou Costello were alive today, their infamous sketch, 'Who's on First?' might have turned out something like this:
Costello calls to buy a computer from Abbott:
ABBOTT: Super Duper computer store. Can I help you?
COSTELLO: Thanks. I'm setting up an office in my den and I'm thinking about buying a computer.
ABBOTT: Mac?
COSTELLO: No, the name's Lou.
ABBOTT: Your computer?
COSTELLO: I don't own a computer. I want to buy one.
ABBOTT: Mac?
COSTELLO: I told you, my name's Lou.
ABBOTT: What about Windows?
COSTELLO: Why? Will it get stuffy in here?
ABBOTT: Do you want a computer with Windows?
COSTELLO: I don't know. What will I see when I look at the windows?
ABBOTT: Wallpaper.
COSTELLO: Never mind the windows. I need a computer and software.
ABBOTT: Software for Windows?
COSTELLO: No. On the computer! I need something I can use to write proposals, track expenses and run my business. What do you have?
ABBOTT: Office.
COSTELLO: Yeah, for my office. Can you recommend anything?
ABBOTT: I just did.
COSTELLO: You just did what?
ABBOTT: Recommend something.
COSTELLO: You recommended something?
ABBOTT: Yes.
COSTELLO: For my office?
ABBOTT: Yes.
COSTELLO: OK, what did you recommend for my office?
ABBOTT:! Office.
COSTELLO: Yes, for my office!
ABBOTT: I recommend Office with Window's.
COSTELLO: I already have an office with windows! OK, let's just say I'm sitting at my computer and I want to type a proposal. What do I need?
ABBOTT: Word.
COSTELLO: What word?
ABBOTT: Word in Office.
COSTELLO: The only word in office is office.
ABBOTT: The Word in Office for Windows.
COSTELLO: Which word in office for windows?
ABBOTT: The Word you get when you click the blue 'W'.
COSTELLO: I'm going to click your blue 'w' if you don't start with some straight answers. What about financial bookkeeping? You have anything I can track my money with?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: That's right. What do you have?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: I need money to track my money?
ABBOTT: It comes bundled with your computer.
COSTELLO: What's bundled with my computer?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: Money comes with my computer?
ABBOTT: Yes. No extra charge.
COSTELLO: I get a bundle of money with my computer? How much?
ABBOTT: One copy.
COSTELLO: Isn't it illegal to copy money?
ABBOTT: Microsoft gave us a license to copy Money.
COSTELLO: They can give you a license to copy money?
ABBOTT: Why not? THEY OWN IT!
A few days later...
ABBOTT: Super Duper computer store. Can I help you?
COSTELLO: How do I turn my computer off?
ABBOTT: Click on 'START'...

Шкорпиловци, ден 2ри

Wed, 20 Aug 2008 13:29:19 GMT

Обиколихме кръчмите, задача #1 поне свършихме - на всичките едно и също - мазна чалгия до дупка и що годе поносима кухня... Добре де, има едно кръчме със страшна кухня... Снощи се добрахме до единствената дискотека тук и толкоз - бяхме единствените живи същества там, нямаше персонал, нямаше посетители, няямаше дори кръчмарски мебели... Жени се мяркат от време на време, а осите стават все по-хищни... Днес ни нападнаха докато обядвахме, и (изглежда ударният им отряд) успя да ми отмъкне омлета точно преди да го изям... Мога да се закълна, че видях как на отсрещната маса рояк оси вдигнаха един човек и го замъкнаха на някъде...

За капак - Ростислав се разболя, не знам как успя, отде му дойде, ама ей тъй на разболя се, грохна се на леглото и в продължение на няколко часа единствения звук, който излизаше от устата му беше едно продължително "ооооооооох"... Това предполагам е и причината все още да не съм ходил на плажа... А той е на 200-на метра от станцията... (добре деее, може би малко повече)... Почнах да си правя залози ще стигна ли въобще до морето или не...

Иначе природата все още е разкошна и като посвикнеш с общата тоалетна и общата баня, дори става забавно... Могат да сложат по една камера в кабинките на тоалетните и да си направят риалити шоу - нещо от сорта на "Who has the biggest shit?" или "Big shit" или "Shit academy"...

Отиваме да лекуваме Ростислав и да направим поредния опит да стигнем до морето...

live from Шкорпиловци

Tue, 19 Aug 2008 15:35:52 GMT

Шкорпиловци...
Дойдохме...

Написах проникновен пост, но IE-то на лаптопа на "шефа" се крашна и тотално затри 'сичките ми спомени за него...

Общо взето с идването ни, ни настаниха в малко китно бунгало, насред малка китна горичка... КрасотЪ... И до тук свършва хубавото... Дюшеците пазят спомени за отдавна отминали пиянски подвизи или просто за слаб пикочен мехур на предшествениците ни... Едно от двете... Възглавниците са пълни с хищни акари, а на първото заведение, на което седнахме ни нападнаха стадо хищни оси с явното намерение да ни изядат или да ни изпият бирите... Един от нас падна жертва, но бирите не дадохме... Баните са общи, без врати, стил "войнишки", а на кенефите им липсва само лика на бай Тошо...

Нооо... след втората бира (язе съм 100 кила, една бира не ни действа) всичко се оправя... Светът става розов... За това мисля да не намалявам алкохолния прием под две бири на час, па да видим какво ще се случи...

Неска не можах да се добера до плажа, щото има много заведения по пътя и докато стигнем и трябваше да се връщаме, но утре, живот и здраве ще стигна...

Да живей GPRS-а и мобилния web! (а се опитах да огранича силикона на максимум... силикона в чиповете имам предвид)

Трябва да бягам сега (т.е. да допия, че шефа ме гледа лошо и мърмори дето му ползвам лаптопа).. Шъ съ включа пак... ако осите или акарите не ме изядат...

отиде коня у ряхата

Sun, 17 Aug 2008 14:21:41 GMT

Всички знаят, че Microsoft хич ги няма, когато иде реч за преценка на времето... В смисъл - спомнете си диалозите за копиране на джамеца - оставали били 4 дена и 2 часа, пък се източва за има-няма 20 секунди... Или пък оставали 20 секунди и така 4 часа... Очевидно и те самите са се примирили вече, че не могат да отгатнат времето, защото днес попаднах на следното:

За незнаещите английски (да, Комши, за тебе иде реч) там пише: "Инсталацията отнема повече време от очакваното"... Или в предод на български: "Отиде коня у ряхата"... Ако меките продължат в този дух, утре може да ни посрещнат съобщения от сорта на:

"Went horse to the river..." или вездесъщото "Отиде коня у ряхата"
"Whatever... Fuck it..." или "Айде заеби..."
"Nobody knows how many minutes are remaining..."
"Minutes?! What minutes?!"
"Shit happens", "Трът" или "Windows installer се осра"
"Твърде голям ми е" - файлът е твърде голям и не може да се събере в дестинацията си
"Installation started. Now pray!"

Подобно на случката с "пакета с езици", аз лично се забавлявам на подобни съобщения... Да му мислят ония антифенове на джамеца, дето и курсора ги дразни толкова много че ги подтиква към ритуално самоубийство...

Лунно затъмнение

Sat, 16 Aug 2008 22:12:11 GMT

Откак преобразих орехомелчаката в стойка 'сѐ ме сърбят ръцете да снимам time-elapsed клипове... Разните му небесни явления и вълнения са един идеален кандидат за начесване на тази "творческа" краста... Тая година такива - бол. Явления, не красти. Нарадвахме се на частично слънчевво затъмнение, метеоритни дъждове, звезди посред бял ден (от Брюксел), а за капак, се нарадвахме и на лунно затъмнение... Слънчевото го изтървах и не можах да го снимам... Всъщност аз дори не го усетих, че остава и да го снимам... Не ми било писано да хвана и лунното... Първо забравих за него, а после (съвсем логично) ми падна батерията на сапунерката... За капак поради някаква мистична, вероятно с лунен произход причина, реших да снимам "със zoom", което при сапунерките е противопоказно и води до разширени вени, ишиас и намалено либидо... От цялото затъмнение нищо не хванах, а луната прилича на чиния с пилешко на фурна, която се разхожда безцелно из черния екран... Или на сламена шапка... Общо взето, накрая се получи едно такова, дето обикновено седи на купчинка, има кафяв цвят и мухите го кацат... Ей го на̀ - да му се насладите на смръднята и вие:

Следващия път ще си сетна римайндър... :-(

Лексикон за програмисти

Tue, 12 Aug 2008 20:29:03 GMT

Програмист съм. Имам блог. Що па да не се включа и аз...? Иде реч за една блог игра, започната от Майк Рам... Ей ги и мойте отговори (ако на някой му дреме де):

На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?

Сефте съм побарнал компютър нейде между детската градина и втори клас, когато майка ми работеше в тогавашното БРП. Имаше един чичко, който ме пускаше на Правеца си да цъкам. Въобще нямам идея какво съм цъкал... Бях се зарибил, обаче, защото си спомням, че след това ме бяха завели да си играя с едно момиченце (бях на гости), играехме си на "семейство" и аз вместо да съм съсредоточен върху продължението на рода, бях нарочил един стар телевизор (Опера или Стадион) за компютър (щото имаше 5-6 копчета отпреде, под кинескопа) и усърдно се опитвах да обясня на девойката какво съм научил, и да я убедя, че компютъра е много по-забавен от куклата и...
Близо 20 години по-късно - нищо не се е променило!

Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

"Студио Х". Не, сериозно. Всъщност, не помня как се казваше мухлясалата рубрика - едва ли е било "Студио Х", но гледах един филм за някакви шпиони и много ми допадна идеята за картотека с електронни досиета. Малко по-късно, някъде около осми клас, ми попадна един поувехтял брой на "Млад конструктор" (бях му фен), където наред с електронните схеми, които почитах като икони, се мъдреше и сорс на програма за електронна картотека (брой първи от 1986-а година, 'бах маама му - какви неща помня!). На Basic, разбира се. Изнудих един познат - след двойна заплаха за убийство по особенно жесток начин и ритуално заличаване на рода му от лицето на Земята, той склони и ми даде Правец-а си. За една седмица. Ах, какъв правец беше...! Голям, бял. С две (цифром и словом - две) флопита. Още не мога да забравя звука им като се инициализират... Огромен тумбест зелен монитор! Хванах сорса от списанието и докато не го въведох не спрях! Красив, процедурен код... С няколко подпрограми.... GOTO-та не бяха прекалено разхвърляни - абе код-мечта!
Въвеждах дълго. Програмата имаше 1530 реда по BASIC-ското редоброене, на 1520-я токът спря! Ей тъй - цак и спря. Ни вопъл, ни стон! Ако щете вярвайте! Седях около десет минути като изхакан в топките (имам спомени, че наистина ме боляха). След това теглих една майна, върнах Правеца, пропуших и пропих и започнах да се занимавам с аналогова електроника...
И понеже въпросът е: "Как се случи? Кой ви запали по програмирането?" - изчерпах електрониката, завършвайки електротехникума в Русе и влязох компютърни системи и технологии в Русенския университет.

Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Basic. Ама от оня, хубавия... С редовете...

Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Като изключим опита за картотека, няколкото програми дето рисуваха усмивчици по 386-та в електрото, сефте се почуствах, ъ-ъ-ъ, как да кажа, истински програмист - първи курс в РУ с първата ми програма на Delphi...
РУ има зали за свободен достъп, където освен браузър, студентите можехме да използваме култовото изобретение на тогавашния мрежов софтуер, бич за всеки нормален потребител и мрежов администратор, както и за самата мрежа - NetWriter (имам подозрения, че то е писано от Ал Кайда). В мрежата на залата се логвахме с факултетните си номера и практически не знаехме кой кой е. Номерата бяха публикувани в локалните страници на ВУЗ-а. Обикновенно падаше голямо търсене... Събрах две и две и написах малко програмче, което можеше по име да ти даде факултетен номер и по факултетен номер да ти върне име. Култово... Истинското чувство, искрата, се появи, докато седях на последния ред в залата и гледах по мониторите как хора, които не познавах, използват програмата ми... Още ми е кеф, като си спомня... До преди това нямаше плам...
Програмката, разбира се, имаше about екранче, на което учтиво предлагах на всеки, който има затруднения със курсовите си работи по програмиране да му окажа помощ... срещу известно финансово възмездие... :-)

Какви програмни езици сте ползвали до момента?

Basic. Pascal - в турбо версия и в Delphi средата, с обекти и без... Абе много пишех на паскалеца... После поумнях и започнах да проектирам повече и да пиша по-малко :-)... C и C++... Но не дръзнах да навлеза в windows програмирането със C++ и да остана во век и веков усакатен ментално :)... Вместо това научих Delphi и после мигрирах на .NET... Та, Visual Basic (.NET-ския, WSH-ския, VBScript-ския, ASP-ския), C#, ASP.NET, Perl, PHP, SQL (за MySQL и MS SQL), HTML със и без Х-кса отпреде, JavaScript, CSS, ActionScript, MXML, цялата армия XML-ски формати, Prolog (леле как ми липсва тоя език). По много малко от Ruby, Python, Java и Assembler...

Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?

Инсофт. Малко русенско фирме. 2003-та година. Наеха ме, съответно и обучиха за web разработка. Тогава сефте прописах web-базирано. На Perl. Perl все още беше рулиращия език по интернетя, а CPAN-а беше нещо като мол-а на разработчиците... После се появи PHP и уби всичко професионално в web програмирането... Блях!

Един адски ценен урок научих. Използвай силна платформа. От гледната точка на разработчик, това е почти същото като DRY принципа, но философски погледнато има различен смисъл: За софтуера, който тогава пишех бях започнал (не я довърших) да пиша библиотека с компоненти. IE6 позволяваше да си напишеш собствен компонент и да го добавиш в страницата като всички останали обикновени тагове. Използвах много скрипт и всъщност се оформи нещо, което силно напомня, примерно, за днешното ExtJS. Поне по замисъл... Ако тогава имах силна платформа, било то AJAX технология, или компонентен фреймуорк или дори .NET (1.1 тъкмо се разчуваше) щяхме да продуцираме много по-качествен код, много по-добър продукт и днес фирмата щеше да е ... вероятно ~~все още~~ по-напред на пазара... Ясно е, че е нямало как да се сдобием с технология, която ще излезе след 5 години. Тъжното е, че виждам много програмисти и фирми да работят сега по същия начин, както ние тогава, през 2003-та...

Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?

Разбира се. Само ме е страх, че може би нямаше да мина по същия път, а съм убеден, че ако бях минал от "другаде" нямаше да мога сега да се наричам "професионален разработчик".

Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?

Това от горните две точки. Първо - мислете за платформата... Ако имате кекава основа, разкаляна такава, как ще съградите небостъргач? Второ - мислете за качеството на продукцията ви - ако направите две дървени колибки със сламен покрив, това не ви дава правото да се наричате архитект на небостъргачи. Затова - отворете си очите и учете... Дипломите от университетите не са случайни. Да, има много мъзгоч, който трябва да се изчисти от учебната програма, но "пропилявайки" годините си във ВУЗ-а, ще научите много повече, от колкото си представяте - включително неща, които нямат кой знае колко общо с програмирането...
Пряко следствие от горните две е, че болшинството млади IT кадети въобще не могат да видят къде е стабилната основа, какво ти дава, защо е хубава и въобще не искат да чуят за изграждане на добро професионално реноме, а камо ли за качество на продукцията. Гилдията страда - клиентите са недоволни от бозите, които им се продават, а IT фирмите умират от глад за квалифицирани кадри...
И още нещо - намирам думата "програмист" за меко казано неуместна, да не кажа обидна... Програмирането отдавна не е програмиране. Според мен трябва да бъде "разработчик", тъй като професията изисква много креативност, буден дух и почти винаги иновации. Затова, шшш алоу - младите, бъдете разработчици, а не програмисти или бозаджии...

Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Твърде лично е... :-)

Ще ми се да видя на Стан, Мимката и на Ростислав отговорите :-) ...

Злото не съществува, сър!

Sun, 10 Aug 2008 19:13:52 GMT

Хич не ме кефи да копирам mot-a-mot, но този път просто не можах да се стърпя:

Професор в университета задал на студентите си въпрос:
    - Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?
Един студент смело му отговорил:
    - Да, създадено е от Бога.
    - И Бог е създал всичко? - попитал професорът.
    - Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:
    - Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:
    - Професоре, мога ли да ви задам въпрос?
    - Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:
    - Професоре, студът съществува ли?
    - Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?
    - В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:
    - Професоре, тъмнината съществува ли?
Професорът отвърнал:
    - Разбира се, че съществува.
Студентът казал:
    - Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:
    - Сър, злото съществува ли?
Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:
    - Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.
На това студентът отговорил:
    - Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

източник: slaveiko.blogspot.com

the ultimate happiness

Sun, 03 Aug 2008 23:08:44 GMT

Прохладна вечер в средата на лятото. Град на брега на река. Най-красивият град.

Приятели. Ценни. Истински хора.

Бира.

Усмивки, смях, искрен.

Щастие.

Колко време от живота си прекарвате, търсейки щастието? Колко незабравими моменти забравяте, защото не отговарят на мечтите ви? Докрай... Мечтаете ли? Колко? И вие ли си въобразявате, че щастието ще дойде един ден и всичко ще ви е наред, всичко ще е според вашите представи, всичко ще става както искате, няма да имате врагове, няма да имате проблеми, няма да има хора, които да ви мразят? И вие ли следвате успеха, с надеждата, че след това вас ще ви следват? И вие ли търсите себеизява и признание? И вие ли търсите извинение за чужди грехове? Или за своите собствени...? Колко пъти обвинихте всички останали за вашите грешки? Колко пъти сте лъгали, гледайки в очите?

Колко хора наранихте само за да се докопате до частичка щастие? Колко пъти забравихте да помогнете, оправдавайки се пред себе си, Съдбата, самият Господ и всичко останало, че не сте достатъчно силни, за да помагате?

Парите ли са всичко? Или са адски необходими за да имате него - щастието? Отказвате ли да дадете бакшиш на навъсената сервитьорка, която ви носи кафето сутрин? Тя не заслужава бакшиш, нали? Ами онези мошенници - клошарите? Попържате ли ги? Чувствате ли се измамени от тях? Отказвате да им дадете дори стотинка, защото ще я изпият, издрусат, изпушат или каквото и да е било с "из" отпреде, нали?

Ядосвате ли се често? На онзи мазен дебелак - шефа, на онези тъпи идиоти - колегите ви, на това просмукано със злоба нещо, което наричате "живота си"? На патката заспала, която половин час ви продава баничка? Или на тоя селянин с Голф-а пред вас? На всичките простаци, котио са решили, че точно сега бързат, когато и вие бързате? На оня долен педераст - шофера на тролейбуса, дето си въобразява, че всички на спирката трябва да се съобразяват с него? На личната ви лекарка, че всеки път ви взима такса? Или на продавачката на доматите, че е турила безбожно висока надценка? На онзи изкуфял дъртак, който е закусвал с чесън и които не намира нищо притеснително в това да си вре патката в ушите ви, докато и без това грохналия тролейбус ви разбива камъните в бъбреците?

Завиждате ли? Мразите ли копелето в Мерцедеса, чиито най-голям проблем е, че лоста за мигачите му идва ниско, докато вие се чудите отпред или отзад да заобиколите четириметровата лимузина, която кара? Мразите ли онзи мазен олигофрен - кмета, защото докато спи прави пари? Мръсни пари... Завиждате ли на всяка нова поп-фолк певица? Убедени ли сте, че всички в поп-фолка са станали звезди след солидна серия свирки и задни прашки?

Самовлюбени ли сте? Перфектни ли сте? Всички с вас ли трябва да се съобразяват? Винаги ли сте прави?

СЪБУДЕТЕ СЕ!

Щастието е тук... Точно до вас. Този момент е незабравим. Сега. Всичко ви е наред. Проблеми винаги ще имате, а хората които си мислите, че ви мразят са просто хора, търсещи разрешение на своите проблеми. Точно като вас. Успехът вече ви се е случил. И сте получили признание от когото трябва. Хората, които ви обичат ви следват. И ви признават всички положителни качества. А лошите просто не ги помнят. Греховете - те са отдавна забравени. Човешката психика е така устроена. А хората, които сте излъгали, ще ви се поклонят, щом им се усмихнете искрено. Всички, които сте наранили, за да стигнете до щастието ще ви подадат ръка, щом и вие им подадете. И ще намерите сила, каквато не сте знаели, че съществува, веднага щом видите искрица надежда в очите, молещи за помощ. Парите ще изчезнат от вашият свят. И ще откриете щастие... Безплатно щастие. Навъсената сврвитьорка ще стане мис България, кметица или нобелов лауреат и когато ви срещне на улицата ще ви се усмихва. Защото и оставяхте бакшиш. 10 стотинки. Но 10 стотинки, които никой не ви е молил да дадете. Опърпаният господин, който всяка божа сутрин ви моли за 30 стоитинки за аналгин е професор с три висши, които просто не е имал късмет в брака и който може да ви дари с несметна мъдрост. Стига да поискате. Шефът ви ще отслабне. И ще разбере, че за всичко сте били прави. Колегите ви ще ви помагат, когато и вие им помагате. Заспалата пордавачка на банички ще стане собственик на най-голямата световна верига за бързи закуски и ще ви помни. Заради 10-те стотинки бакшиш. Селянина с Голф-а ще бъде първият български пилот във Формула 1, а шофьорът на тролейбуса ще изобрети алтернативен транспорт, благодарение на който вече никой няма да бърза. Вашата лична лекарка ще намери лек срещу рак-а, а продавачката на доматите ще притежава 60% от обработваемите земи на САЩ. Изкуфелият дъртак е бащата на вашата половинка, любовта на живота ви, с която ще споделите остатъка от него и с която сте се запознали само защото сте имали благоразумието да отстъпите място на стареца. Ще си купите четириметрова лимузина, мерцедес, чиито бивш собственик е влязъл в затвора заради трафик на жени. Съкилийник му е бившият кмет, когото толкова мразихте, защото са го уличили в незаконна дейност и злоупотреба с властта. Трафикантът на жени е манаф. Ще се опитате да пеете поп-фолк и ще знаете, че всъщност е трудно и че всъщност таланта си е талант, независимо от стила. Ще обичате всички, и те ще обичат вас, ще сте перфектни, защото животът ще е перфектен. Ще се съобразявате с всички, защото те ще се съобразяват с вас и ще сте винаги прави, защото първо ще изслушвате другия.

Щастието е тук... В усмивката на приятелите, в прохладния бриз, в погледа на момичето, в смеха до сълзи, в балончетата на бирата, във вълните на реката, във вятъра, който си играе с листата на дърветата. В най-красивият град. Вашият.

Аз открих щастие тази вечер. На пук на всичките ми проблеми, на пук на всичко, което ме ядосва, на пук на хората, които мразя и които ме мразят, на пук на системата... то дойде... самичко... Щастието... И промени света. Моят. А утре и вашият...

Добре дошли! В моят свят. В нашият свят. Тук има щастие за всички...

Наръчник по оцеляване като...: министър

Sun, 03 Aug 2008 12:30:43 GMT

Този път ме изпревариха с наръчника...

Хората от Капитал...

И тъй като става дума за министри, а министрите не обичат да четат, от вестника са направили наръчника под формата на картинка... Удобна блок-схемичка, която всеки министър може да си разпечата и да си я укачули на втората страничка на папчицата, с която симулира интелектуална дейност в "ползу роду"... Блях!

А ти? На следващите избори ще гласуваш ли? Аз -да...

източник: Капитал

Минах на другия бряг...

Wed, 30 Jul 2008 19:48:21 GMT

Най-сетне... И аз минах на другия бряг... На Дунава имам предвид :)... От има няма 25 години светът на север за мен свършваше на брега на реката. Днес се поразходих до Букурещ в "братска" Румъния и поразкрих от картата на север...

Нищо не видях! По-точно нищо не ми хареса... Очевидно не ми допадат столиците - ненормализирани хора, реки от автомобили, смог, смотаняци, ненормалници, напрежение, реклами, реклами, реклами, рекламни билбордове, смотаняци и пак реклами... и румънска чалга... Как живеят тия хора на такива места!?

Инак - да, Букурещ е огромен (имам предвид огромен), мръсен и претъпкан... И има прекалено много реклами, твърде много... А си мислех, че София е грозен град... :-) Две-три неща, обаче, тотално не можа да ми ги побере акъла:

Очевидно билбордовете там са някаква религия, издигнати са в култ, а църквата им е признала статут на икони, щото са ги окачулили навсякъде по фасадите... Ама това че зад билборда има прозорци и тераси, че живеят или работят хора... На кой му дреме!! Вероятно плащат на собствениците на имотите зад билборда... Ама пак не е работа - то не можеш да отвориш да се проветри даже...

И грозни сгради... Вероятно липсата на вкус е национално качество на румънците - грозна сграда до грозна сграда... Като на ония грозните квадратни същества (вогоните) от "Пътеводител на галактическия стопаджия". Всъщност, Букурещ ми мязаше малко и на Готъм сити (малко, казах), като се изключи че му липсваше онази специфична грандиозност...

И кабели... Навсякъде висят кабели... На всеки стълб... Тия хора не искат да си прекарат връзките под земята и това е! На всеки стълб една камара жица... Стълб - камара жици, стълб - камара жици... Пфу! И къде са им циганите на тия румънци, толкоз жица има за крадене, не е истина!

И улици... И трафик. Много. Твърде много. По осем платна, двойни кръгови кръстовища с по 10 изхода... Толкова е гадно, че не можеш дори да се впечатлиш от размера... И трафик... Не знам как е в София (а и не искам да знам), но тук 200 метра се изминаваха за 40 минути... За капак в една значителна част от "пътуването", пълзенето ни из Букурещ беше съпроводено от шайка румънски (очевидно) "тузари", чието возило обикновенно описваме с "музиката-сватба, джантъта-лятна, стъклата-джъът", и които държаха всички наоколо да слушат мазна румънска чалга. Имам предвид мазна. Много мазна! Отврат! А аз дори слушам чалга, по дяволите!!...

Не можах да проумея защо си имат статуя на Ромул и Рем, както и защо си имат триумфална арка... Но щом ги влече...

И църкви. Подредени една до друга: Църква - кооперация. Църква - площад. Църква - грозна кооперация. Църква - модерна офис сграда. Църква - възможно най-грозната кооперация, която сте виждали. На едно място имаше църква, обградена отвсякъде от жилищен блок. Оромен жилищен блок. И тия хора какво виждат от терасите си... На църквата покрива... Cool... Всъщност какво говоря - да им лепнат един огромен билборд и въобще да забравят, че имат прозорци...

Сори на "фачетата", 'ма Букурещ въобще не ми допадна... меко казано... поне на пръв поглед... За съжаление (или за щастие) нямах време да се разходя повече из многомилионната им столица, затова имам мерак да отида пак. Ама тоя път с екскурзовод, както си се прави. Барем пък успеят да ми покажат нещо хубаво, че да намеря за какво поне да уважам Букурещ. Какво видях аз (преди да ми омръзне и да спра да снимам), можете да видите тук...

От цялата разходка, общо взето най- се радвам на това че си имам своя авторска снимка на Дунав мост "отвътре" (тая първата)... Радвам се и на хората, които отидохме да приберем... :-) Сега - ще се лее водка...

new.facebook.com

Mon, 21 Jul 2008 22:02:46 GMT

Не че умирам да си споделям експириънса с фейсбук... ама... Някой трябваше да ме предупреди, че и мокачиното било кафе и то хващало... Та докато се чудя как да се приспя се озовах в блогосферата, която всъщност е идеално местенце за целта... Скрол надолу, скрол нагоре и ми се мерва това: Да надникнем в новия Facebook... Викам си "брях" и цъкам с поглед на дете, което получава камионче-пожарна на Коледа... ...и-и-и... Нъцки! Както в оная реклама, най-подходящата реплкика би била "даа-дааа, Цецо и facebook"...:

Отначало дори не реагирах - по навик се ухилих в стил "аз такива не ги правя" и тръгнах да затварям таба, когато ми светна, че видиш ли, чакай малко, това е Internet Explorer-а!! Ако той не е съвместим браузер, хоп и 80% от населението на Земята (добре деее, от интернет портребителите), около 60% от извънземните и 99% от боговете (само Шива се цепи от колектива, ама то щото има много ръце и изполва всичките браузери едновременно) губят възможност да влязат в книгата за муцуни... (Не ме линчувайте заради процентите - статистиката си е статистика :-))

Така или иначе, това ще да си е бъг на бетата им (или алфа или каквото е там)... И пак така или наче, операционната ми е 64-ка, обзалагам се че това има нещо общо... :-)

Развръзка: Нямаше как, наложи се използвам оня проскубан смръдлив горски звяр (сещате се)...

Новият дизайн определено ме грабна - няколко пъти по-лек е от сегашния, всички анджъклъми по профила са разбити на тематични табчета, и колкото и да ти е накачулен профила, все се зарежда докрай... Чудничко! Това последното е толкова невероятно, че аз самият все още не вярвам, ама ей го на́ - факт... :-)

Ако искате и вие да видите, че браузера ви е несъвместим - адресът е: http://new.facebook.com...

...KU's Blog

... разговор в ICQ

Thu, 17 Jul 2008 16:47:47 GMT

- как е?
- работим
- тва ясно, а по принцип?
- по принцип работим->ядем->спим->работим->ядем->спим...
- а бира?
- "->" - това е бира

...от Лъчо...

Crash

Tue, 15 Jul 2008 19:36:53 GMT

... от Роско